5 февр. 2013 г., 19:55

Улов 

  Поэзия » Другая
715 0 10

Наоколо кръжаха лешояди...

Пронизана бе със прецизна точност.

Животът спря за миг на бавен кадър,

а после се превърна в многоточие.

 

Тя беше птица, от любов родена,

разперила за полет пръв крилата.

Куршумът пръсна младите ù вени.

И сляха се небето и земята.

 

Последен писък, тих като въздишка.

Нахлу нощта в смълчаните зеници.

 

... Ловецът, без терзания излишни,

си тръгна, горд с простреляната птица...

© Бианка Габровска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??