Наоколо кръжаха лешояди...
Пронизана бе със прецизна точност.
Животът спря за миг на бавен кадър,
а после се превърна в многоточие.
Тя беше птица, от любов родена,
разперила за полет пръв крилата.
Куршумът пръсна младите ù вени.
И сляха се небето и земята.
Последен писък, тих като въздишка.
Нахлу нощта в смълчаните зеници.
... Ловецът, без терзания излишни,
си тръгна, горд с простреляната птица...