5 feb 2013, 19:55

Улов

  Poesía » Otra
1.1K 0 10

Наоколо кръжаха лешояди...

Пронизана бе със прецизна точност.

Животът спря за миг на бавен кадър,

а после се превърна в многоточие.

 

Тя беше птица, от любов родена,

разперила за полет пръв крилата.

Куршумът пръсна младите ù вени.

И сляха се небето и земята.

 

Последен писък, тих като въздишка.

Нахлу нощта в смълчаните зеници.

 

... Ловецът, без терзания излишни,

си тръгна, горд с простреляната птица...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бианка Габровска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...