Улов

Poetry » Other

1.1K 0 10

Наоколо кръжаха лешояди...

Пронизана бе със прецизна точност.

Животът спря за миг на бавен кадър,

а после се превърна в многоточие.

Тя беше птица, от любов родена,

разперила за полет пръв крилата.

Куршумът пръсна младите ù вени.

И сляха се небето и земята.

Последен писък, тих като въздишка.

Нахлу нощта в смълчаните зеници.

... Ловецът, без терзания излишни,

си тръгна, горд с простреляната птица...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Смиф (Валентин Евстатиев)

Много въздействащо!
Браво!

2013-02-20T13:02:38+02:00
Довереница (Дочка Василева)

Когато Бог създал Земята и поселил
със рожби според благата си мисъл.
Дали е знаел някога след време,
че разделени на ловци и дивеч
децата му сами ще се изтребват?

Аплодисменти и от мен!Размисляш!

2013-02-19T11:08:12+02:00
magnum (Венцислав Янакиев)

Точно попадение в сърцето на БЕЗУМИЕТО наречено лов...
Чудесен стих!

2013-02-06T21:53:28+02:00
Katriona (Кети Рашева)

Откога те чакам, мила ми Бианка! Както винаги - на висота!

2013-02-06T16:18:37+02:00
oksimoron (Христов)

!!

2013-02-06T11:32:21+02:00