Feb 5, 2013, 7:55 PM

Улов 

  Poetry » Other
797 0 10

Наоколо кръжаха лешояди...

Пронизана бе със прецизна точност.

Животът спря за миг на бавен кадър,

а после се превърна в многоточие.

 

Тя беше птица, от любов родена,

разперила за полет пръв крилата.

Куршумът пръсна младите ù вени.

И сляха се небето и земята.

 

Последен писък, тих като въздишка.

Нахлу нощта в смълчаните зеници.

 

... Ловецът, без терзания излишни,

си тръгна, горд с простреляната птица...

© Бианка Габровска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??