15 февр. 2008 г., 11:59

Улови мечтата на греха ми

722 0 20

Улови мечтата на греха ми,

пред олтара утрешно ме накажи.

Изгори надеждата в страха ми.

Казват - птиците не отлитали сами. 

 

 

Ранена аз прогоних любовта си,

бездънна се опитвах да реша.

Дали душата, закърмена с мляко,

би усмихнала тишината в деня.

 

 

С чакъл и пясък ме посипвай,

грешното в мене умъртви.

Демона в душата ми разпъвай,

нежността отново да се възроди.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламена Добрева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...