Улови мечтата на греха ми,
пред олтара утрешно ме накажи.
Изгори надеждата в страха ми.
Казват - птиците не отлитали сами.
Ранена аз прогоних любовта си,
бездънна се опитвах да реша.
Дали душата, закърмена с мляко,
би усмихнала тишината в деня.
С чакъл и пясък ме посипвай,
грешното в мене умъртви.
Демона в душата ми разпъвай,
нежността отново да се възроди.
© Пламена Добрева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
