Умението да не плачем
Една нахална дама ми отне бащата.
Отмъкна го от мъничките ми ръчички.
Бях чувала, така въртяла се земята -
въртяла се, докато ти отнемат всичко.
Но нищо, чедо! - каза баба. - Ще се справиш.
Един баща какво пък толкоз. Ще ти мине.
То с времето се появяват разни травми.
Най-важното било сега да бъдем силни.
И слушах често този виц да го разказват.
В семейството, по всякакъв възможен начин.
Но всеки се стараеше все пак да спазва
условието на финала да не плаче.
Аз също спазвах правилото май до трийсет.
Годините какво са, ако просто чакаш,
баща ти да се върне някой ден, да каже:
Той вицът свърши вече, дъще. Поплачи си.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Силвия Илиева Все права защищены
