Feb 22, 2020, 6:04 PM  

Умението да не плачем 

  Poetry
725 11 34
Една нахална дама ми отне бащата.
Отмъкна го от мъничките ми ръчички.
Бях чувала, така въртяла се земята -
въртяла се, докато ти отнемат всичко.
Но нищо, чедо! - каза баба. - Ще се справиш.
Един баща какво пък толкоз. Ще ти мине.
То с времето се появяват разни травми.
Най-важното било сега да бъдем силни.
И слушах често този виц да го разказват.
В семейството, по всякакъв възможен начин.
Но всеки се стараеше все пак да спазва
условието на финала да не плаче. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Илиева All rights reserved.

Random works
: ??:??