1 мая 2005 г., 21:47

Умирам...

Поэзия

1.5K 0 1

Умирам…
         А така не искам
         да увяхвам и да тлея,
         цяла да съм изгоряла,
         слънце в мене да не грее.
         Да се лутам-черна, прашна
         без да зная смях и песен,
         И посърнала и тиха
         да съм тъжна мокра есен.
         Със палитра златожълта
         багри-листи да чертая.
         Пада лист след лист обрулен.
         Ето-вече съм на края...

                                (26.04.2005)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

vesentse (Весенце)

Ами знаеш ли-никога не съм могла да пиша жизнерадостно, обикновено стиховете ми са или пропити с болка, или с несбъднат копнеж.Може би е така, защото се чувствам по този начин на моменти, и тогава се поражда и желанието да пиша, да удавя болката в думи, да я заключа между редовете и така да се освободя от нея..Да-тъжно е, но понякога именно това ражда невероятни творби.При мен не е така, но ето Яворов е един от малкото примери- в неговите стихове се оглежда страданието,а в същото време са така хубави и неповторими..

2005-05-02T20:18:00+03:00

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0