Умирам...

Comments

• 

  vesentse (Весенце)

  Ами знаеш ли-никога не съм могла да пиша жизнерадостно, обикновено стиховете ми са или пропити с болка, или с несбъднат копнеж.Може би е така, защото се чувствам по този начин на моменти, и тогава се поражда и желанието да пиша, да удавя болката в думи, да я заключа между редовете и така да се освободя от нея..Да-тъжно е, но понякога именно това ражда невероятни творби.При мен не е така, но ето Яворов е един от малкото примери- в неговите стихове се оглежда страданието,а в същото време са така хубави и неповторими..

  2005-05-02T20:18:00+03:00