31 окт. 2019 г., 23:36

Умираща птица

553 0 0

УМИРАЩА ПТИЦА

 

Умираща птица е една моя мечта.
Пропъждах я, гонех я, плаках сама.
И тя плачеше тъжна и гола в нощта.
Нали бе късче от моята горда душа.

 

Скитница стана. Бродеше в дните,
любеща, недолюбена, проклиняща,
молеща да зърне отново в очите
предишното топло любовно огнище.

 

Там дето ръце се зовяха, преплитаха.
Коси се стелеха за топла постеля.
Сърцата екстазно в омая политаха.
А сънят се в прегръдка споделя.

 

Сега скита премръзнала, наранена.
Витае край заключената пътна врата.
Аз все още я жадувам, нощем копнея,
изплаквам болката с едничка сълза.

 

Нали част от наранената моя душа е.
В мига последен ще се слеем, зная.
Че една душа обречена, една съдба е.
И Бог единни само ще ни припознае...

 

31 10 2015

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...