Oct 31, 2019, 11:36 PM

Умираща птица

  Poetry
551 0 0

УМИРАЩА ПТИЦА

 

Умираща птица е една моя мечта.
Пропъждах я, гонех я, плаках сама.
И тя плачеше тъжна и гола в нощта.
Нали бе късче от моята горда душа.

 

Скитница стана. Бродеше в дните,
любеща, недолюбена, проклиняща,
молеща да зърне отново в очите
предишното топло любовно огнище.

 

Там дето ръце се зовяха, преплитаха.
Коси се стелеха за топла постеля.
Сърцата екстазно в омая политаха.
А сънят се в прегръдка споделя.

 

Сега скита премръзнала, наранена.
Витае край заключената пътна врата.
Аз все още я жадувам, нощем копнея,
изплаквам болката с едничка сълза.

 

Нали част от наранената моя душа е.
В мига последен ще се слеем, зная.
Че една душа обречена, една съдба е.
И Бог единни само ще ни припознае...

 

31 10 2015

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...