УМИРАЩА ПТИЦА

Умираща птица е една моя мечта.
Пропъждах я, гонех я, плаках сама.
И тя плачеше тъжна и гола в нощта.
Нали бе късче от моята горда душа.

Скитница стана. Бродеше в дните,
любеща, недолюбена, проклиняща,
молеща да зърне отново в очите
предишното топло любовно огнище.

Там дето ръце се зовяха, преплитаха.
Коси се стелеха за топла постеля.
Сърцата екстазно в омая политаха.
А сънят се в прегръдка споделя.

Сега скита премръзнала, наранена.
Витае край заключената пътна врата.
Аз все още я жадувам, нощем копнея,
изплаквам болката с едничка сълза.

Нали част от наранената моя душа е.
В мига последен ще се слеем, зная.
Че една душа обречена, една съдба е.
И Бог единни само ще ни припознае...

31 10 2015