30 сент. 2012 г., 08:17

Умиращия лъв на Люцерн*

2.1K 0 3

 

Умиращия лъв на Люцерн*

 

„Умиращият лъв” е като жив

изсечен тук направо във скалата,

от болката присвит и мълчалив

на лапата си сложил е главата...

 

В най-тъжната** на тоя свят скала

(а може би и в цялата вселена!),

в най-гордата и страдаща глава

е царствената ярост съхранена...

 

И в склопените каменни очи

проблясва в миг за лъвски скок нагласа,

а толкова величие личи

дори и във предсмъртната гримаса...

 

... И ето го в саваната на лов,

но вече сам и в Зоната на здрача...

Видях сълза... Навярно от любов,

че лъвовете, знае се, не плачат...

 

Пред него, като страж на Вечността,

във свои мисли всеки е улисан

неволно проумял сега: „Смъртта

да срещне сам в живота е орисан!..”

 

Изсеченият във скалата Лъв

аз вярвам, че във следващи животи

ще оживее с някогашна стръв

да гони грациозни антилопи!...

 

Примесили възторженост с тъга-

в Смъртта кълнат се тук епикурейци...

А с жертвената вярност на дълга

стоят на пост швейцарските гвардейци...

 

... Една Лъвица идва през нощта,

разрошва с лапа каменната грива,

стои безмълвна чак до утринта-

целува го и тъжно си отива...

 

21.08.2012.

Люцерн

д-р Коста Качев

                                                                                             

*Паметника на „Умиращия лъв” в гр. Люцерн

в Швейцария изсечен направо в скалата е посве-

тен на героичната гибел на швейцарските

гвардейци защитаващи Луи ХVI при щурма на

двореца Тюйлери през 1792 година.

**Марк Твен когато го видял казал: „Това е

най-тъжната скала в света”

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Последния куплет ме разби.
  • Благодарение на този стих поисках да видя паметника.Наистина е величествен и тъжен.Достойни думи за Умиращия Лъв...
  • Лъвът си е Лъв..., и в сегашния и в другия живот...!!!
    "Изсеченият във скалата Лъв
    аз вярвам, че във следващи животи
    ще оживее с някогашна стръв
    да гони грациозни антилопи!..."

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...