30 сент. 2012 г., 08:17

Умиращия лъв на Люцерн*

2.1K 0 3

 

Умиращия лъв на Люцерн*

 

„Умиращият лъв” е като жив

изсечен тук направо във скалата,

от болката присвит и мълчалив

на лапата си сложил е главата...

 

В най-тъжната** на тоя свят скала

(а може би и в цялата вселена!),

в най-гордата и страдаща глава

е царствената ярост съхранена...

 

И в склопените каменни очи

проблясва в миг за лъвски скок нагласа,

а толкова величие личи

дори и във предсмъртната гримаса...

 

... И ето го в саваната на лов,

но вече сам и в Зоната на здрача...

Видях сълза... Навярно от любов,

че лъвовете, знае се, не плачат...

 

Пред него, като страж на Вечността,

във свои мисли всеки е улисан

неволно проумял сега: „Смъртта

да срещне сам в живота е орисан!..”

 

Изсеченият във скалата Лъв

аз вярвам, че във следващи животи

ще оживее с някогашна стръв

да гони грациозни антилопи!...

 

Примесили възторженост с тъга-

в Смъртта кълнат се тук епикурейци...

А с жертвената вярност на дълга

стоят на пост швейцарските гвардейци...

 

... Една Лъвица идва през нощта,

разрошва с лапа каменната грива,

стои безмълвна чак до утринта-

целува го и тъжно си отива...

 

21.08.2012.

Люцерн

д-р Коста Качев

                                                                                             

*Паметника на „Умиращия лъв” в гр. Люцерн

в Швейцария изсечен направо в скалата е посве-

тен на героичната гибел на швейцарските

гвардейци защитаващи Луи ХVI при щурма на

двореца Тюйлери през 1792 година.

**Марк Твен когато го видял казал: „Това е

най-тъжната скала в света”

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Последния куплет ме разби.
  • Благодарение на този стих поисках да видя паметника.Наистина е величествен и тъжен.Достойни думи за Умиращия Лъв...
  • Лъвът си е Лъв..., и в сегашния и в другия живот...!!!
    "Изсеченият във скалата Лъв
    аз вярвам, че във следващи животи
    ще оживее с някогашна стръв
    да гони грациозни антилопи!..."

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...