Умиращия лъв на Люцерн*
„Умиращият лъв” е като жив
изсечен тук направо във скалата,
от болката присвит и мълчалив
на лапата си сложил е главата...
В най-тъжната** на тоя свят скала
(а може би и в цялата вселена!),
в най-гордата и страдаща глава
е царствената ярост съхранена...
И в склопените каменни очи
проблясва в миг за лъвски скок нагласа,
а толкова величие личи
дори и във предсмъртната гримаса...
... И ето го в саваната на лов,
но вече сам и в Зоната на здрача...
Видях сълза... Навярно от любов,
че лъвовете, знае се, не плачат...
Пред него, като страж на Вечността,
във свои мисли всеки е улисан
неволно проумял сега: „Смъртта
да срещне сам в живота е орисан!..”
Изсеченият във скалата Лъв
аз вярвам, че във следващи животи
ще оживее с някогашна стръв
да гони грациозни антилопи!...
Примесили възторженост с тъга-
в Смъртта кълнат се тук епикурейци...
А с жертвената вярност на дълга
стоят на пост швейцарските гвардейци...
... Една Лъвица идва през нощта,
разрошва с лапа каменната грива,
стои безмълвна чак до утринта-
целува го и тъжно си отива...
21.08.2012.
Люцерн
д-р Коста Качев
*Паметника на „Умиращия лъв” в гр. Люцерн
в Швейцария изсечен направо в скалата е посве-
тен на героичната гибел на швейцарските
гвардейци защитаващи Луи ХVI при щурма на
двореца Тюйлери през 1792 година.
**Марк Твен когато го видял казал: „Това е
най-тъжната скала в света”
© Коста Качев Всички права запазени
Много хубав и неочакван финал.