Eipril (Хари Спасов)
1394 5669
4 сент. 2018 г., 09:05

Умора 

  Поэзия » Другая
292 1 4

Уморен си проклинам живота

и пустосвам нашир и надлъж.

Натежал от грижи хомота,

гордо нося с титлата "мъж".

 

Като птица в мрежа се мятам

и пробивам с глава аз стени.

Вече спирам дори и да смятам

неродените мои мечти.

 

А денят като сабя се спусна,

сърцето разрови ми с плуг.

И надеждата пак ме напусна,

да отиде невярна при друг.

 

Как жадувам за мир,тишина,

за килия в стар манастир.

И се моля да бъда сълза

в очите на беден пастир.

 

 

© Хари Спасов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря,Влади,Силве,Ирина,Гавраиле!
  • Наранима е душата но и тогава изпява най-хубавите си песни!
  • А,не,Хари!Млад си,никаква умора!А манастир...в никакъв случай,само на екскурзия!До тук с майтапа.Бъди щастлив,че си млад,че имаш причина да си уморен,но това не е болест-на сутринта ще си бодър и мъж без кавички!!А мечтите са най-хубавото нещо,да знаеш.
  • Великолепно изпълнение, Хари! Бъди!
Предложения
: ??:??