Уморен си проклинам живота
и пустосвам нашир и надлъж.
Натежал от грижи хомота,
гордо нося с титлата "мъж".
Като птица в мрежа се мятам
и пробивам с глава аз стени.
Вече спирам дори и да смятам
неродените мои мечти.
А денят като сабя се спусна,
сърцето разрови ми с плуг.
И надеждата пак ме напусна,
да отиде невярна при друг.
Как жадувам за мир,тишина,
за килия в стар манастир.
И се моля да бъда сълза
в очите на беден пастир.
© Хари Спасов All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
