Уморен си проклинам живота
и пустосвам нашир и надлъж.
Натежал от грижи хомота,
гордо нося с титлата "мъж".
Като птица в мрежа се мятам
и пробивам с глава аз стени.
Вече спирам дори и да смятам
неродените мои мечти.
А денят като сабя се спусна,
сърцето разрови ми с плуг.
И надеждата пак ме напусна,
да отиде невярна при друг.
Как жадувам за мир,тишина,
за килия в стар манастир.
И се моля да бъда сълза
в очите на беден пастир.
© Хари Спасов All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
