Умора
Уморен си проклинам живота
и пустосвам нашир и надлъж.
Натежал от грижи хомота,
гордо нося с титлата "мъж".
Като птица в мрежа се мятам
и пробивам с глава аз стени.
Вече спирам дори и да смятам
неродените мои мечти.
А денят като сабя се спусна,
сърцето разрови ми с плуг.
И надеждата пак ме напусна,
да отиде невярна при друг.
Как жадувам за мир,тишина,
за килия в стар манастир.
И се моля да бъда сълза
в очите на беден пастир.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хари Спасов Всички права запазени
