Eipril (Хари Спасов)
1388 5710
4.09.2018 г., 9:05 ч.

Умора 

  Поезия » Друга
247 1 5

Уморен си проклинам живота

и пустосвам нашир и надлъж.

Натежал от грижи хомота,

гордо нося с титлата "мъж".

 

Като птица в мрежа се мятам

и пробивам с глава аз стени.

Вече спирам дори и да смятам

неродените мои мечти.

 

А денят като сабя се спусна,

сърцето разрови ми с плуг.

И надеждата пак ме напусна,

да отиде невярна при друг.

 

Как жадувам за мир,тишина,

за килия в стар манастир.

И се моля да бъда сълза

в очите на беден пастир.

 

 

© Хари Спасов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря,Влади,Силве,Ирина,Гавраиле!
  • Наранима е душата но и тогава изпява най-хубавите си песни!
  • А,не,Хари!Млад си,никаква умора!А манастир...в никакъв случай,само на екскурзия!До тук с майтапа.Бъди щастлив,че си млад,че имаш причина да си уморен,но това не е болест-на сутринта ще си бодър и мъж без кавички!!А мечтите са най-хубавото нещо,да знаеш.
  • Великолепно изпълнение, Хари! Бъди!
  • Прекрасен финал на това толкова хубаво стихотворение! Аплодирам силно, Хари.
Предложения
: ??:??