Самодива (Вики)
535 5962
3 июл. 2009 г., 22:42

Умора 

  Поэзия
597 0 5

От силата си май се уморих.

Ръката ми корава днес трепери.

В най-мрачна буря слънчев лъч открих,

а в грачещ гарван ведър тон намерих.

 

В калта коварна шепа пръст видях,

захранила с живот трева случайна

и не - човекът не е сторил грях,

а търсил е свой път към свят незнаен.

 

Но някога... отдавна. А сега

дори и благословът е проклятие,

посърнала е свежата трева,

а клоните приличат на разпятие.

 

Умората във клетките тежи,

надеждата (уж чезнела последна)

със времето започва да горчи

и пада нощ - безумно непрогледна.

 

И няма светлина, и няма знак,

смъртта затяга ледените пръсти,

наоколо е лепкав, страшен мрак...

Дори не виждам смисъл да се кръстя.

© Вики Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Човешкият живот е на приливи и отливи! Редуват се по-силни периоди с по-слаби. Надежда и смисъл човек трябва да открива винаги! Успех!
  • наистина много силен и много тежък стих. Бих искал да ти отговоря така:

    Когато беда разяжда те
    и няма последни сили -
    на помощ пристига Вярата,
    дори да не си я викал.
  • Тежък стих, но истински дълбок!
  • Силна поезия!
    Поздрав!
  • Пишеш много силно!!!
    Харесва ми!!!
    Поздрав!!!
Предложения
: ??:??