Умора
От силата си май се уморих.
Ръката ми корава днес трепери.
В най-мрачна буря слънчев лъч открих,
а в грачещ гарван ведър тон намерих.
В калта коварна шепа пръст видях,
захранила с живот трева случайна
и не - човекът не е сторил грях,
а търсил е свой път към свят незнаен.
Но някога... отдавна. А сега
дори и благословът е проклятие,
посърнала е свежата трева,
а клоните приличат на разпятие.
Умората във клетките тежи,
надеждата (уж чезнела последна)
със времето започва да горчи
и пада нощ - безумно непрогледна.
И няма светлина, и няма знак,
смъртта затяга ледените пръсти,
наоколо е лепкав, страшен мрак...
Дори не виждам смисъл да се кръстя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
