Уморен съм... Не ме чети!?

Поэзия

431 1 7

Нощите безлунни очи затварят...

А споменът от отминалия ден

във мен остава... Напомня ми

за времето когато, горял съм

във собствени лъжи.

Протягам уморен ръце,към небосвода!

И моля се с душа на всички богове...

Бъдете с мен... И мойте страсти уморени.

Омръзна ми, борбата с мойте врагове.

Не се усмихваш, казват ми, и не от вчера...

Къде отиде твоята искра? Къде се дяна

любовта ти...Таз чистата!? За която даваше

сърце. Не знам... Но знам че уморен съм,

пресъхнал и от мъка прикован.

Сломен и беззащитен в самотата

споделям с вас и нощ и ден.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

aap (Ангел)

Благодаря Гавраиле!

2017-06-15T08:04:28+03:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Това е само презареждане.От утре започваш отново!

2017-06-15T02:42:35+03:00
aap (Ангел)

Благодаря приятели че прочетохте и споделихте!До нови!

2017-06-14T16:55:57+03:00
Веси_Еси (Еси)

И аз се присъединявам към четящите. Горе главата, Ачо!

2017-06-14T16:29:05+03:00
extreem90 (Калоян Калинов)

За да спра да те чета, ще трябва да спреш да пишеш.... Надявам се да не е скоро! Добро произведение! Не се предавай!

2017-06-14T13:08:24+03:00