Уморен съм... Не ме чети!?
Нощите безлунни очи затварят...
А споменът от отминалия ден
във мен остава... Напомня ми
за времето когато, горял съм
във собствени лъжи.
Протягам уморен ръце,към небосвода!
И моля се с душа на всички богове...
Бъдете с мен... И мойте страсти уморени.
Омръзна ми, борбата с мойте врагове.
Не се усмихваш, казват ми, и не от вчера...
Къде отиде твоята искра? Къде се дяна
любовта ти...Таз чистата!? За която даваше
сърце. Не знам... Но знам че уморен съм,
пресъхнал и от мъка прикован.
Сломен и беззащитен в самотата
споделям с вас и нощ и ден.
© Ангел All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря Гавраиле!
-
Това е само презареждане.От утре започваш отново!
-
Благодаря приятели че прочетохте и споделихте!До нови!
-
И аз се присъединявам към четящите. Горе главата, Ачо!
-
За да спра да те чета, ще трябва да спреш да пишеш.... Надявам се да не е скоро! Добро произведение! Не се предавай!
-
Ааа, не така! Абстрахирай се от всичко и се хвани за онова, което те прави щастлив - то ще те изкара на повърхността! Привет, Аар!
-
Ще те чета! И ще те коментирам! Дано се презаредиш! Дано искрата ти припламне и пак със страст живота си да подредиш! Поздрав с много усмивки!
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
