Уморен съм... Не ме чети!?
Нощите безлунни очи затварят...
А споменът от отминалия ден
във мен остава... Напомня ми
за времето когато, горял съм
във собствени лъжи.
Протягам уморен ръце,към небосвода!
И моля се с душа на всички богове...
Бъдете с мен... И мойте страсти уморени.
Омръзна ми, борбата с мойте врагове.
Не се усмихваш, казват ми, и не от вчера...
Къде отиде твоята искра? Къде се дяна
любовта ти...Таз чистата!? За която даваше
сърце. Не знам... Но знам че уморен съм,
пресъхнал и от мъка прикован.
Сломен и беззащитен в самотата
споделям с вас и нощ и ден.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Всички права запазени
