13 мар. 2015 г., 20:29

Уморена

643 0 10

                                                    У М О Р Е Н А        

 

 

                                                  Вече чувствам, товарът тежи.

                                                  Облягам глава на годините.

                                                  Всяка възраст  е стръмно препятствие.

                                                  Преминах през всички в галоп.

                                                  Задъхана, търсеща бликнала,

                                                  аз те удавих в любов.

                                                  Дадох всичко докрай, до безсилие.

                                                  Капка влага не се задържа.

                                                  Изгарям от жажда, но спрели са

                                                  всички чешми по една.

                                                  Търся вечери вече прохладни,               

                                                  но вятър пустинен суши

                                                  всяко цвете преди да поникне.

                                                  Жадно изпива дъжда.

                                                  Птици падат посока объркали.

                                                  Слънцето вече се скри,

                                                  но пожарите лумнали, носят се

                                                  под моето ниско небе...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойна Димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Слънцето вече се скри,
    но пожарите лумнали, носят се,
    под моето ниско небе..."
    ---------------------------------------------
    Силно въздействащи, оригинални, много сполучливи метафори!
    Искрена поетична изповед, сътворена талантливо, с непреходно общочовешко послание - "Човек и добре да живее умира и друг се ражда." Хубавото е, че истинска смърт няма, умира само тялото, а душата се преражда в друго тяло и всичко започва отначало...Поздрави и от мен за великолепния елегичен стих!
  • Усмивки ти пращам за приятелството!!!Поздрави до нови !!!
  • Мариана и Oksimoron - благодаря ви за позитивните коментари. За мен
    са много важни.Желая ви приятни почивни дни и спокйна вечер!
  • !

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...