13.03.2015 г., 20:29

Уморена

638 0 10

                                                    У М О Р Е Н А        

 

 

                                                  Вече чувствам, товарът тежи.

                                                  Облягам глава на годините.

                                                  Всяка възраст  е стръмно препятствие.

                                                  Преминах през всички в галоп.

                                                  Задъхана, търсеща бликнала,

                                                  аз те удавих в любов.

                                                  Дадох всичко докрай, до безсилие.

                                                  Капка влага не се задържа.

                                                  Изгарям от жажда, но спрели са

                                                  всички чешми по една.

                                                  Търся вечери вече прохладни,               

                                                  но вятър пустинен суши

                                                  всяко цвете преди да поникне.

                                                  Жадно изпива дъжда.

                                                  Птици падат посока объркали.

                                                  Слънцето вече се скри,

                                                  но пожарите лумнали, носят се

                                                  под моето ниско небе...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойна Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Слънцето вече се скри,
    но пожарите лумнали, носят се,
    под моето ниско небе..."
    ---------------------------------------------
    Силно въздействащи, оригинални, много сполучливи метафори!
    Искрена поетична изповед, сътворена талантливо, с непреходно общочовешко послание - "Човек и добре да живее умира и друг се ражда." Хубавото е, че истинска смърт няма, умира само тялото, а душата се преражда в друго тяло и всичко започва отначало...Поздрави и от мен за великолепния елегичен стих!
  • Усмивки ти пращам за приятелството!!!Поздрави до нови !!!
  • Мариана и Oksimoron - благодаря ви за позитивните коментари. За мен
    са много важни.Желая ви приятни почивни дни и спокйна вечер!
  • !

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...