У М О Р Е Н А
Вече чувствам, товарът тежи.
Облягам глава на годините.
Всяка възраст е стръмно препятствие.
Преминах през всички в галоп.
Задъхана, търсеща бликнала,
аз те удавих в любов.
Дадох всичко докрай, до безсилие.
Капка влага не се задържа.
Изгарям от жажда, но спрели са
всички чешми по една.
Търся вечери вече прохладни,
но вятър пустинен суши
всяко цвете преди да поникне.
Жадно изпива дъжда.
Птици падат посока объркали.
Слънцето вече се скри,
но пожарите лумнали, носят се
под моето ниско небе...
© Стойна Димова Всички права запазени
но пожарите лумнали, носят се,
под моето ниско небе..."
---------------------------------------------
Силно въздействащи, оригинални, много сполучливи метафори!
Искрена поетична изповед, сътворена талантливо, с непреходно общочовешко послание - "Човек и добре да живее умира и друг се ражда." Хубавото е, че истинска смърт няма, умира само тялото, а душата се преражда в друго тяло и всичко започва отначало...Поздрави и от мен за великолепния елегичен стих!