13 mar 2015, 20:29

Уморена

  Poesía » Otra
640 0 10

                                                    У М О Р Е Н А        

 

 

                                                  Вече чувствам, товарът тежи.

                                                  Облягам глава на годините.

                                                  Всяка възраст  е стръмно препятствие.

                                                  Преминах през всички в галоп.

                                                  Задъхана, търсеща бликнала,

                                                  аз те удавих в любов.

                                                  Дадох всичко докрай, до безсилие.

                                                  Капка влага не се задържа.

                                                  Изгарям от жажда, но спрели са

                                                  всички чешми по една.

                                                  Търся вечери вече прохладни,               

                                                  но вятър пустинен суши

                                                  всяко цвете преди да поникне.

                                                  Жадно изпива дъжда.

                                                  Птици падат посока объркали.

                                                  Слънцето вече се скри,

                                                  но пожарите лумнали, носят се

                                                  под моето ниско небе...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойна Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Слънцето вече се скри,
    но пожарите лумнали, носят се,
    под моето ниско небе..."
    ---------------------------------------------
    Силно въздействащи, оригинални, много сполучливи метафори!
    Искрена поетична изповед, сътворена талантливо, с непреходно общочовешко послание - "Човек и добре да живее умира и друг се ражда." Хубавото е, че истинска смърт няма, умира само тялото, а душата се преражда в друго тяло и всичко започва отначало...Поздрави и от мен за великолепния елегичен стих!
  • Усмивки ти пращам за приятелството!!!Поздрави до нови !!!
  • Мариана и Oksimoron - благодаря ви за позитивните коментари. За мен
    са много важни.Желая ви приятни почивни дни и спокйна вечер!
  • !

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...