Mar 13, 2015, 8:29 PM

Уморена

  Poetry » Other
639 0 10

                                                    У М О Р Е Н А        

 

 

                                                  Вече чувствам, товарът тежи.

                                                  Облягам глава на годините.

                                                  Всяка възраст  е стръмно препятствие.

                                                  Преминах през всички в галоп.

                                                  Задъхана, търсеща бликнала,

                                                  аз те удавих в любов.

                                                  Дадох всичко докрай, до безсилие.

                                                  Капка влага не се задържа.

                                                  Изгарям от жажда, но спрели са

                                                  всички чешми по една.

                                                  Търся вечери вече прохладни,               

                                                  но вятър пустинен суши

                                                  всяко цвете преди да поникне.

                                                  Жадно изпива дъжда.

                                                  Птици падат посока объркали.

                                                  Слънцето вече се скри,

                                                  но пожарите лумнали, носят се

                                                  под моето ниско небе...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойна Димова All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Слънцето вече се скри,
    но пожарите лумнали, носят се,
    под моето ниско небе..."
    ---------------------------------------------
    Силно въздействащи, оригинални, много сполучливи метафори!
    Искрена поетична изповед, сътворена талантливо, с непреходно общочовешко послание - "Човек и добре да живее умира и друг се ражда." Хубавото е, че истинска смърт няма, умира само тялото, а душата се преражда в друго тяло и всичко започва отначало...Поздрави и от мен за великолепния елегичен стих!
  • Усмивки ти пращам за приятелството!!!Поздрави до нови !!!
  • Мариана и Oksimoron - благодаря ви за позитивните коментари. За мен
    са много важни.Желая ви приятни почивни дни и спокйна вечер!
  • !

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...