Уморена съм...
Уморена съм, Боже... О, така уморена,
и отдавна гнездо не плета.
Имам птичка, и е много красива,
ала вече тя самата краси си дома.
Свих от светската глъч надалече.
Ни пари, ни имоти ме мамят.
Искам синьо небе и бялото облаче,
със които очите ми да богатеят.
Всичко имам, и нищичко нямам.
Всичко преходно е в този живот.
Само рамо, на което да се облягам
е еквивалентно почти на любов.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
