Уморени мечти
Пречупени са върховете,
на нашите мечти,
а поривът младежки,
до стъбълцата техни се стаи.
На розовото бъдеще брегът,
не се съзира сред мъглите.
Безспирно лодката Живот
ни клати в океани от беди.
Уморени са вече очите,
от взиране за този бряг.
Миражи са били мечтите.
Недосънуван сън са дните.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Хари Спасов Все права защищены