17.03.2017 г., 0:10 ч.  

Уморени мечти 

  Поезия » Философска
325 2 0

                  Пречупени са върховете,

                  на нашите мечти,

                  а поривът младежки,

                  до стъбълцата техни се стаи.

 

                  На розовото бъдеще брегът,

                  не се съзира сред мъглите.

                  Безспирно лодката Живот 

                  ни клати в океани от беди. 

 

                  Уморени са вече очите,

                  от взиране за този бряг.

                  Миражи са били мечтите.

                  Недосънуван сън са дните.

© Хари Спасов Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??