Пречупени са върховете,

                  на нашите мечти,

                  а поривът младежки,

                  до стъбълцата техни се стаи.

                  На розовото бъдеще брегът,

                  не се съзира сред мъглите.

                  Безспирно лодката Живот 

                  ни клати в океани от беди. 

                  Уморени са вече очите,

                  от взиране за този бряг.

                  Миражи са били мечтите.

                  Недосънуван сън са дните.