17.03.2017 г., 0:10  

Уморени мечти

553 2 0

                  Пречупени са върховете,

                  на нашите мечти,

                  а поривът младежки,

                  до стъбълцата техни се стаи.

 

                  На розовото бъдеще брегът,

                  не се съзира сред мъглите.

                  Безспирно лодката Живот 

                  ни клати в океани от беди. 

 

                  Уморени са вече очите,

                  от взиране за този бряг.

                  Миражи са били мечтите.

                  Недосънуван сън са дните.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...