Пречупени са върховете,
на нашите мечти,
а поривът младежки,
до стъбълцата техни се стаи.
На розовото бъдеще брегът,
не се съзира сред мъглите.
Безспирно лодката Живот
ни клати в океани от беди.
Уморени са вече очите,
от взиране за този бряг.
Миражи са били мечтите.
Недосънуван сън са дните.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up