Уморените коне ги убиват

30 дек. 2016 г., 12:06

Поэзия » Другая

361 0 6

УМОРЕНИТЕ КОНЕ ГИ УБИВАТ

Не усетих есента

как донесе тъгата

и, без сили останали,

как повяхват листата

(уж жълтото било на лятото цвят?…)

капят милите – плаче без сълзи моят свят.

Пред очите ми свърши

безтегловното време.

Голи клоните тракат –

язди вятър без стреме

и с вихрушка отвява от душата страстта…

Свърши знойното лято и затлея пръста.

И затрупват листата

във душата ми спомени –

уморени коне

от ума ми прогонени,

лягат тихо да спят

със безизразен стон.

После всичко притихва…

Свещи,

кръст

и…

поклон!