Уморените коне ги убиват
УМОРЕНИТЕ КОНЕ ГИ УБИВАТ
Не усетих есента
как донесе тъгата
и, без сили останали,
как повяхват листата
(уж жълтото било на лятото цвят?…)
капят милите – плаче без сълзи моят свят.
Пред очите ми свърши
безтегловното време.
Голи клоните тракат –
язди вятър без стреме
и с вихрушка отвява от душата страстта…
Свърши знойното лято и затлея пръста.
И затрупват листата
във душата ми спомени –
уморени коне
от ума ми прогонени,
лягат тихо да спят
със безизразен стон.
После всичко притихва…
Свещи,
кръст
и…
поклон!
© Симеон Ангелов All rights reserved.
