Уморените коне ги убиват
УМОРЕНИТЕ КОНЕ ГИ УБИВАТ
Не усетих есента
как донесе тъгата
и, без сили останали,
как повяхват листата
(уж жълтото било на лятото цвят?…)
капят милите – плаче без сълзи моят свят.
Пред очите ми свърши
безтегловното време.
Голи клоните тракат –
язди вятър без стреме
и с вихрушка отвява от душата страстта…
Свърши знойното лято и затлея пръста.
И затрупват листата
във душата ми спомени –
уморени коне
от ума ми прогонени,
лягат тихо да спят
със безизразен стон.
После всичко притихва…
Свещи,
кръст
и…
поклон!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Ангелов Всички права запазени
