Уморено стихотворение
Отдавна избягах от чуждите сънища
и там не присъствам даже случайно,
а нощният въздух е прилепче мъничко,
което лети над страстта като ангел.
Студени сълзи, неродени от зимата,
погребали всички излишни вълнения,
издават в очите промяна на климата
и чужди са всички добри намерения.
Побират стените покоя на сенките
и стават удобна и топлеща дреха...
Знам, с всяка умора умират превземките.
Разсмива ме само вкусът на успеха!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
