9 янв. 2020 г., 21:16

Уморено стихотворение 

  Поэзия » Другая
556 6 7

Отдавна избягах от чуждите сънища
и там не присъствам даже случайно,
а нощният въздух е прилепче мъничко,
което лети над страстта като ангел.

Студени сълзи, неродени от зимата,
погребали всички излишни вълнения,
издават в очите промяна на климата
и чужди са всички добри намерения.

Побират стените покоя на сенките
и стават удобна и топлеща дреха...
Знам, с всяка умора умират превземките.
Разсмива ме само вкусът на успеха!
 

© Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??