Умореното лято...
Умореното лято край пътя приседна
и пребърса потно чело.
Люта тъга в гърдите му заседна –
да си отиде време е дошло.
С поглед изпрати ятата кресливи.
И настана след тях тишина.
С ръка погали стръковете диви,
прежълтели от дъха на есента.
Лятото събра последните си сили
да целуне за сбогом земята.
От целувката му стръкчетата диви
в зелено преоблякоха полята.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселка Пенова Всички права запазени
