26 ago 2009, 13:25

Умореното лято...

Poesía

617 0 8

Умореното лято край пътя приседна

и пребърса потно чело.

Люта тъга в гърдите му заседна –

да си отиде време е дошло.

С поглед изпрати ятата кресливи.

И настана след тях тишина.

С ръка погали стръковете диви,

прежълтели от дъха на есента.

Лятото събра последните си сили

да целуне за сбогом земята.

От целувката му стръкчетата диви

в зелено преоблякоха полята.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

mariniki (Магдалена Костадинова)

хубаво е...

2009-08-31T19:15:05+03:00
feia (Вилдан Сефер)

Още сме лято! Има време за циганското!

2009-08-27T09:23:58+03:00
VesiP (Веселка Пенова)

Радвам се, че ви е харесало, момичета! Благодаря ви за мненията!
Антония, циганско лято е за мен...Много го обичам....Всичко възкръсва отново за кратко...

2009-08-27T09:21:42+03:00
feia (Вилдан Сефер)

Красива картина си нарисувала!

2009-08-27T09:14:54+03:00
untonito (Антония)

Да и на мен много ми харесва, но последната строфа зелено сякаш много не се вързва с контекста при положение, че лятото си заминава. Трябва да е някакъв есенен цвят

2009-08-27T00:08:40+03:00

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0