26 ago 2009, 13:25

Умореното лято...

Poesía

610 0 8

Умореното лято край пътя приседна

и пребърса потно чело.

Люта тъга в гърдите му заседна –

да си отиде време е дошло.

С поглед изпрати ятата кресливи.

И настана след тях тишина.

С ръка погали стръковете диви,

прежълтели от дъха на есента.

Лятото събра последните си сили

да целуне за сбогом земята.

От целувката му стръкчетата диви

в зелено преоблякоха полята.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

mariniki (Магдалена Костадинова)

хубаво е...

2009-08-31T19:15:05+03:00
feia (Вилдан Сефер)

Още сме лято! Има време за циганското!

2009-08-27T09:23:58+03:00
VesiP (Веселка Пенова)

Радвам се, че ви е харесало, момичета! Благодаря ви за мненията!
Антония, циганско лято е за мен...Много го обичам....Всичко възкръсва отново за кратко...

2009-08-27T09:21:42+03:00
feia (Вилдан Сефер)

Красива картина си нарисувала!

2009-08-27T09:14:54+03:00
untonito (Антония)

Да и на мен много ми харесва, но последната строфа зелено сякаш много не се вързва с контекста при положение, че лятото си заминава. Трябва да е някакъв есенен цвят

2009-08-27T00:08:40+03:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0