26 ago 2009, 13:25

Умореното лято... 

  Poesía
427 0 8

Умореното лято край пътя приседна

и пребърса потно чело.

Люта тъга в гърдите му заседна –

да си отиде време е дошло.

 

С поглед изпрати ятата кресливи.

И настана след тях тишина.

С ръка погали стръковете диви,

прежълтели от дъха на есента.

 

Лятото събра последните си сили

да целуне за сбогом земята.

От целувката му стръкчетата диви

в зелено преоблякоха полята.

© Веселка Пенова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??