Умореното лято край пътя приседна
и пребърса потно чело.
Люта тъга в гърдите му заседна –
да си отиде време е дошло.
С поглед изпрати ятата кресливи.
И настана след тях тишина.
С ръка погали стръковете диви,
прежълтели от дъха на есента.
Лятото събра последните си сили
да целуне за сбогом земята.
От целувката му стръкчетата диви
в зелено преоблякоха полята.
© Веселка Пенова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
