9 июл. 2006 г., 00:00

Уморих се

1.2K 0 15

Уморих се след тебе да тичам,

до лудост без страх да обичам.

Не губиш за мене ти време -

любовта ми превърна се в бреме.

 

Затова от днес си  нареждам -

към теб с любов да не поглеждам,

да не чакам с трепет всяка ласка,

ще се скрия зад фалшива маска!

Забранявам си глава да свеждам,

с лъжите твои да не се подвеждам

и дори до смърт да те обичам,

забранявам си след теб да тичам!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Писателче на всички пише двойки! Това ми е добре познато! От мен-6
  • Текстът има два прочита, най-малко. Като любовна лирика и като поезия. Прочитът като любовна лирика разкрива неговия наивинитет. Прочитът му като поетична изповед разкрива неговата сила, но в този план пък възниква необходимостта от пренаписване на творбата.
    Поздрав!
  • На Лъки:
    Този път ти не позна-
    виж,че чашата преля!
    Всичко е било лъжа-
    няма как да му простя!
    Благодаря за поздравите!
  • Все си нещо забраняваш,
    после си го позволяваш!

    Мария...поздрав за текста и за разсъжденията върху критиката.
    Тя ще те накара да пишеш все по-добре и по-добре!
  • Не се ядосвай,кукличке,всеки си има мнение,а критиката е градивна,както някой беше споменал вече!Аз я приемам!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....