fantagero (Мария) fantagero (Мария)
25
Jul 9, 2006, 12:00 AM

Уморих се

  Poetry
1.2K 0 15

Уморих се след тебе да тичам,

до лудост без страх да обичам.

Не губиш за мене ти време -

любовта ми превърна се в бреме.

 

Затова от днес си  нареждам -

към теб с любов да не поглеждам,

да не чакам с трепет всяка ласка,

ще се скрия зад фалшива маска!

Забранявам си глава да свеждам,

с лъжите твои да не се подвеждам

и дори до смърт да те обичам,

забранявам си след теб да тичам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Ronie (Рони)
    Ronie (Рони)
    Писателче на всички пише двойки! Това ми е добре познато! От мен-6
  • MOJSEI (Валери Рибаров)
    MOJSEI (Валери Рибаров)
    Текстът има два прочита, най-малко. Като любовна лирика и като поезия. Прочитът като любовна лирика разкрива неговия наивинитет. Прочитът му като поетична изповед разкрива неговата сила, но в този план пък възниква необходимостта от пренаписване на творбата.
    Поздрав!
  • fantagero (Мария)
    fantagero (Мария)
    На Лъки:
    Този път ти не позна-
    виж,че чашата преля!
    Всичко е било лъжа-
    няма как да му простя!
    Благодаря за поздравите!
  • LYCKI (Росица Петрова)
    LYCKI (Росица Петрова)
    Все си нещо забраняваш,
    после си го позволяваш!

    Мария...поздрав за текста и за разсъжденията върху критиката.
    Тя ще те накара да пишеш все по-добре и по-добре!
  • fantagero (Мария)
    fantagero (Мария)
    Не се ядосвай,кукличке,всеки си има мнение,а критиката е градивна,както някой беше споменал вече!Аз я приемам!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0