18 мая 2018 г., 22:20

Un dos tres

1.2K 3 0

Не танцувам с други, ти го знаеш.

За тебе пазя стъпките си, ритъма, страстта.

Дори и в тишина на музика ухаеш,

а във гласа ти чувам само песента.

 

Ръцете и телата ни рисуват,

така както рисуват само те.

А погледите ни един във друг бушуват

и танцът в нас тупти с едно сърце.

 

Не искам да усещам във ръцете друга,

не искам да създавам с друга красота.

Бъди със мен във тази бясна, бясна лудост,

дори когато музиката стане тишина.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивайло Василев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...