May 18, 2018, 10:20 PM

Un dos tres

  Poetry
1.2K 3 0

Не танцувам с други, ти го знаеш.

За тебе пазя стъпките си, ритъма, страстта.

Дори и в тишина на музика ухаеш,

а във гласа ти чувам само песента.

 

Ръцете и телата ни рисуват,

така както рисуват само те.

А погледите ни един във друг бушуват

и танцът в нас тупти с едно сърце.

 

Не искам да усещам във ръцете друга,

не искам да създавам с друга красота.

Бъди със мен във тази бясна, бясна лудост,

дори когато музиката стане тишина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Василев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...