May 18, 2018, 10:20 PM

Un dos tres

  Poetry
1.2K 3 0

Не танцувам с други, ти го знаеш.

За тебе пазя стъпките си, ритъма, страстта.

Дори и в тишина на музика ухаеш,

а във гласа ти чувам само песента.

 

Ръцете и телата ни рисуват,

така както рисуват само те.

А погледите ни един във друг бушуват

и танцът в нас тупти с едно сърце.

 

Не искам да усещам във ръцете друга,

не искам да създавам с друга красота.

Бъди със мен във тази бясна, бясна лудост,

дори когато музиката стане тишина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Василев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...