8 апр. 2017 г., 16:41  

Унес 

  Поэзия » Другая
582 5 17

Приседнала до тебе, в нощта, 

в изстрадалото ти лице загледана, 

мислейки за хиляди неща

и от мисълта за болката - обсебена:

 

видях сълза, проблесна на луната 

и тайничко, по бузата се търкулѝ - 

сякаш чрез нея, ти говореше душата:

"Щом тук си, по-малко ме боли! "

 

И препуска мисълта назад:

в щастливи мигове... в несгоди - 

животът взема друг обрат, 

щом в спомените, неспокойно броди!.... 

 

Как искам, да мога да помогна, 

в душата ти, да няма горест! 

Как искам, Дяволът дори, да трогна

и да излезе в отпуска по болест! 

 

Един Господ само знае - 

колко човек може да търпи! 

Един Господ само знае - 

какво чувства сърцето, нали?! 

© Pepi Petrova Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??