Приседнала до тебе, в нощта,
в изстрадалото ти лице загледана,
мислейки за хиляди неща
и от мисълта за болката - обсебена:
видях сълза, проблесна на луната
и тайничко, по бузата се търкулѝ -
сякаш чрез нея, ти говореше душата:
"Щом тук си, по-малко ме боли! "
И препуска мисълта назад:
в щастливи мигове... в несгоди -
животът взема друг обрат,
щом в спомените, неспокойно броди!.... ...