PepiPetrova (Pepi Petrova)
186 4752
8.04.2017 г., 16:41 ч.  

Унес 

  Поезия » Друга
583 5 17

Приседнала до тебе, в нощта, 

в изстрадалото ти лице загледана, 

мислейки за хиляди неща

и от мисълта за болката - обсебена:

 

видях сълза, проблесна на луната 

и тайничко, по бузата се търкулѝ - 

сякаш чрез нея, ти говореше душата:

"Щом тук си, по-малко ме боли! "

 

И препуска мисълта назад:

в щастливи мигове... в несгоди - 

животът взема друг обрат, 

щом в спомените, неспокойно броди!.... 

 

Как искам, да мога да помогна, 

в душата ти, да няма горест! 

Как искам, Дяволът дори, да трогна

и да излезе в отпуска по болест! 

 

Един Господ само знае - 

колко човек може да търпи! 

Един Господ само знае - 

какво чувства сърцето, нали?! 

© Pepi Petrova Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??