Унес
Приседнала до тебе, в нощта,
в изстрадалото ти лице загледана,
мислейки за хиляди неща
и от мисълта за болката - обсебена:
видях сълза, проблесна на луната
и тайничко, по бузата се търкулѝ -
сякаш чрез нея, ти говореше душата:
"Щом тук си, по-малко ме боли! "
И препуска мисълта назад:
в щастливи мигове... в несгоди -
животът взема друг обрат,
щом в спомените, неспокойно броди!....
Как искам, да мога да помогна,
в душата ти, да няма горест!
Как искам, Дяволът дори, да трогна
и да излезе в отпуска по болест!
Един Господ само знае -
колко човек може да търпи!
Един Господ само знае -
какво чувства сърцето, нали?!
© Pepi Petrova All rights reserved.
