Упование
Вземете я и нея, ако можете,
усмивката ми – да ви подслади
горчилката. И си сменете кожите,
и с по-хамелеонски от преди.
Вземете я онази дума – благата,
отровата която изцери,
нозете ми вземете – да избягате,
вземете и крилете ми дори.
Надежда имам в повече, за даване,
каквото не ви стига – и това,
светът ми от любов и вяра правен е,
от ноти обичливи и слова.
Ще взема там, каквото ми оставите,
за мен е неприсъща алчността,
ще вдигна храм от буците – коравите,
за него всички болчици пестя.
Ще светя, като Слънце с добротата си,
от мъка ще си изкова крила...
А белези от змииските ви татуси,
ще ми напомнят – силна съм била.
Защото Бог е мойто упование
и обичта опазих. Досега.
Каквото отредил ни е – това ни е...
Надежда няма право на тъга!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
