Patrizzia (Надежда Ангелова)
2249 18476
31.08.2023 г., 8:45 ч.

Упование 

  Поезия » Философска
280 7 9

Вземете я и нея, ако можете,
усмивката ми – да ви подслади
горчилката. И си сменете кожите,
и с по-хамелеонски от преди.

 

Вземете я онази дума – благата,
отровата която изцери,
нозете ми вземете – да избягате,
вземете и крилете ми дори.

 

Надежда имам в повече, за даване,
каквото не ви стига – и това,
светът ми от любов и вяра правен е,
от ноти обичливи и слова.

 

Ще взема там, каквото ми оставите,
за мен е неприсъща алчността,
ще вдигна храм от буците – коравите,
за него всички болчици пестя.

 

Ще светя, като Слънце с добротата си,
от мъка ще си изкова крила...
А белези от змииските ви татуси,
ще ми напомнят – силна съм била.

 

Защото Бог е мойто упование
и обичта опазих. Досега.
Каквото отредил ни е – това ни е...
Надежда няма право на тъга!

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??