Упражнение в забрава
УПРАЖНЕНИЕ В ЗАБРАВА
Аз нямам опит с дългото мълчане –
често ми припарва под сурдинка.
Контурите за вик са очертани
в крехките сълзи на детелината.
Ухае на сено и перуника,
на хвощ и на тамян, на прясно мляко.
И утро с неподправен щедър кикот
след миг ще се търкулне пред вратата.
Нощта – и дълга, вече си отиде.
Тя после ще се върне – кръговрат е.
Дреме маранята в керемидите –
ще изпълзи, преяла с хлад и вятър.
От сенки на кози и на пъдари
ще почернеят хлътналите пасища.
Денят е петък, попът разговаря,
пиян, с въображаемото паство.
Ръждив пирон, загнездил се в улука,
пристъргва до полуда тишината.
По сринатия гръб на комшулука
три псета от досада ли пролайват?
Тепърва да мълча ли се обричам?
Това за мене е товар огромен.
Дано за всичко, дето го обичам,
да дойде време да ви го припомня.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Йотова Все права защищены
