Упражнение в забрава
УПРАЖНЕНИЕ В ЗАБРАВА
Аз нямам опит с дългото мълчане –
често ми припарва под сурдинка.
Контурите за вик са очертани
в крехките сълзи на детелината.
Ухае на сено и перуника,
на хвощ и на тамян, на прясно мляко.
И утро с неподправен щедър кикот
след миг ще се търкулне пред вратата.
Нощта – и дълга, вече си отиде.
Тя после ще се върне – кръговрат е.
Дреме маранята в керемидите –
ще изпълзи, преяла с хлад и вятър.
От сенки на кози и на пъдари
ще почернеят хлътналите пасища.
Денят е петък, попът разговаря,
пиян, с въображаемото паство.
Ръждив пирон, загнездил се в улука,
пристъргва до полуда тишината.
По сринатия гръб на комшулука
три псета от досада ли пролайват?
Тепърва да мълча ли се обричам?
Това за мене е товар огромен.
Дано за всичко, дето го обичам,
да дойде време да ви го припомня.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
