5 дек. 2008 г., 08:56

Упрек

747 0 7
Упрекваш ме, че Господ не почитам,
че неговия ден не съм признавал…
Но искам със сърце да те попитам:
Дали аз този упрек заслужавам?

Не е ли Бог любов, народ, Родина?
Не е ли Той най-светите неща?
И трябва ли аз покрай тях да мина,
за да възпея Витлеемската звезда?

Повярвай ми, аз мога да почитам!
Христос е моят смисъл за живот,
но Коледен ли е животът, питам,
щом гине днеска цял един народ?

Това усещам и това говоря.
Ще бъде празник, щом не само аз
за друга Коледа от Бог да моля
и да крещя с пресипналия глас.

Не ме упреквай! Коледа желая!
Искам да е всеки ден, уви!
Превърнем ли Родината си в Рая,
а лошото до пепел изгори!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...