Dec 5, 2008, 8:56 AM

Упрек

  Poetry » Other
754 0 7
Упрекваш ме, че Господ не почитам,
че неговия ден не съм признавал…
Но искам със сърце да те попитам:
Дали аз този упрек заслужавам?

Не е ли Бог любов, народ, Родина?
Не е ли Той най-светите неща?
И трябва ли аз покрай тях да мина,
за да възпея Витлеемската звезда?

Повярвай ми, аз мога да почитам!
Христос е моят смисъл за живот,
но Коледен ли е животът, питам,
щом гине днеска цял един народ?

Това усещам и това говоря.
Ще бъде празник, щом не само аз
за друга Коледа от Бог да моля
и да крещя с пресипналия глас.

Не ме упреквай! Коледа желая!
Искам да е всеки ден, уви!
Превърнем ли Родината си в Рая,
а лошото до пепел изгори!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...